18.04.2008 г., 0:40 ч.

Жертва 

  Поезия » Друга
622 0 4
Не ме познават, не ме познават
и никога не ще ме опознаят!
Каквото да им струва, колкото
и да хитруват.
И няма такъв, който да ме разбира,
а свои порочни догадки върху мен
проектира.
Аз имам свои подбуди, които хранят
моя неповторим нарцисизъм
и вече изпитвам неприкрит феминизъм.
Мъже със женски очи не мога да съзерцавам -
усещам странен поглед и просто отминавам!
Защо всички ме тълкуват, когато не могат?!
И защо, по дяволите, на мира не ме оставят!
Е, да, има поговорка една за това, 
но изморих се от дим - там, където огъня го няма!

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уоу страхотно е. Много интересна тема си избрала
  • Браво! Много си права
  • Ами знам, но понякога в моменти е неизбежно, котаго осъзнаеш, че Ти пускат куки, чрез които да те компрометират или да си създадат лъжлива представа за теб.
  • Хубаво е , но се усеща някаква злоба и бзсилие...
Предложения
: ??:??