Една ослѝца* край града стои,
до нея чедото ѝ скача.
На Пасха** слънцето блести
и палмов лист прогонва здрача...
След малко някой, ще я вземе,
товар безценен на гръб, ще понесе.
Ще мине много, много време,
за нея в библия, ще се чете...
И никой я по име не назвá!
Безименна за Пасха нова!
Поне за ден тя имала честта
да носи името Христова! ...