Истинска (Звездичка)
9 12
11.02.2007 г., 17:27 ч.

Жестока 

  Поезия
803 0 6

Нощта се спуска над града, той не спи.
Валят отровни сълзи от облаци от кадифе.
Попиват в кожата. Тиха смърт. Не боли.
Няма връщане назад - късно е да се спре.


Бях жестока със теб. Дори непоносимо.
Съжалявам за всичко толкова много.
Слагах в раните сол. Колко предвидимо.
Ти ми прости, а аз не. Не, не мога.
(Разкаях се, а ти съдиш тъй строго.)


октовмри, 2006

© Звездичка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поли поредното ти красиво произведение :0 На кой от онези създания за които разказваше Хрис е посветено
  • Хубав, тъжен и истинен стих.
    На себе си най трудно е ...

    Поздрав и усмивка.
  • Много хубав стих, но ми стана много тъжно. И на мен ми се случи..........
  • Тъй е, спор няма. Способността да се прощава е най-голямата добродетел за мен, ала той не я притежава. Уви.
    Благодаря Ви, Кити и Романтик.
  • Да умее човек да прощава е много хубаво!!!
    Хареса ми стиха ти!!! Поздрави, Поли!!!
  • Трябва да се прощава!!!
    Поздрави
Предложения
: ??:??