Усмивки подаряваме жестоки
и зад тях се крием всеки ден,
скритата усмивка е самотна,
но погледна ли я, падам в плен.
Падам в подарената жестокост
на усмихнатото ти лице.
Сривам всеки ден усмивка
аз за радостното ти сърце.
И поднасям крадешком усмивка,
вчера, днес и утре в грях.
Знай, че радостно сърцето иска
усмивката, потънала във прах.
Не. Не бягай, аз те следвам,
даже там, на край света.
И със усмивката ще идвам,
с букет от рози във съня.
Искам я усмивката жестока.
Искам те и теб, прикрита зад цветя.
Искам я и тръгвам без посока.
Искам те, несбъдната мечта.
© Николай Стойчев Всички права запазени