Виелицата вее грозно, страшно.
Вихрушка брули малкото дете,
сълзи - шушулки по лицето малко,
засилват още болката във мен.
Страх в очите се прокрадва
и стряска малкото му сърчице,
и, сгушено във ъгъла на тясно,
трепери малкото дете.
Само, останало без майка
и без татко,
загинали от болест много зла,
те оставили на този свят сираче,
треперещо от студ и страх в нощта.
Нищетата бързо ги ранила,
погубила ги още в младини,
жесток урок животът подарил им
- детенце, скитащо се днес без дом.
© Полина Всички права запазени