10.09.2008 г., 12:23 ч.

Жестове и думи 

  Поезия
566 0 8
Омръзна ми от тебе да се крия.
От очите ти. От твоя весел смях.
Не ми е трудно днес да ти разкрия,
че светът ми бе потънал в тях.

Уморих се - да прерязвам свойте друми,
да търся нов живот, красив и благ.
А от съня ми вечно да ме буди
твоят образ, нежен като сняг.

Стига вече! Път не ще отбия
случайно видя ли те пак.
С прегръдка-поздрав аз ще те обвия.
Ще се усмихна. Ще те заприказвам с такт.

И нека тъй - със жестове и думи
да погледнем в себе си. Туй не е грях.
Да разбием с теб стената помежду ни -
като се хванем за ръце без страх...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??