Сънувам ти ръцете – с топла плетка.
И безопасната игла отпред.
Събуждам се. Последната жилетка
на топлината пази спомен блед.
Обличам я и тръгвам аз по пътя
на делниците. Времето лети.
Ръцете ти прегръщат и упътват,
през плетката за мен се грижиш ти.
Поглеждам я когато боледувам –
напомня за лимон, лъжица мед.
И да те видя пак в нощта жадувам,
но само твоят дух е с мен навред. ...