По спиралата на времето тръгвам -
да преосмисля житейските си уроци,
едни от тях все така се повтарят -
да затръшна вратата не мога...
И разравям в мислите си отминали
спомени - и все повтарям същите грешки,
аз толкова много вярвам във хората,
мисля си,че са добри и човечни...
Но, защо всяка казана дума от мен,
като бумеранг се завръща - изкривена
от полета се забива като - изстрелян
куршум право в сърцето... ...