Животът ни отлита като птица,
ту върхове, ту спадове търпим,
как иска ни се да го вържем във матрица
и лошите неща да не броим...
След травмите житейски, след неволи,
с обелени до кръв лакте,
да вдигаме глава, неистово прозрели,
че желязото горещо се кове.
Да изживяваме любови и раздели
и от всяка да извличаме урок,
осмислили и мъдро проумели,
че да обичаш никога не е порок. ...