След нас е всичко, като спомен
И си отива, като сън.
Сълзят очи, като на помен...
Едно и също е навън.
Мълчи природата – утеха,
И ни залива с тишина.
Какво приятелите взеха,
за да запълнят празнина?
И може би за всяка крачка
един въпрос ще ни стои.
БилА ли е за нас играчка
съдбата шапка да крои? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация