Не искам аз да гасна в тъжна самота,
моля се малко обич да има за мен на света,
спасение ми носи тя!
Стига болка и тъга!
Живее ми се в свят, изпълнен с красота!
Но жестока е реалността, път без изход е това,
в тунела няма светлина!
Колко жалка съм сега, сам-сама и без душа,
преизпълнена от мъка и печал...
Как на никого за мен не му е жал?
Хвърлят те по мене кал, черни демони бездушни!
Деградирали и без морал, очакват, че ще се предам! ...