koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
13.02.2013 г., 10:10 ч.

Жив съм, хора 

  Поезия » Друга
369 0 8

И всяка сутрин тихо ставам

за среща със пореден ден.

С очи пред слънцето заставам

и всеки лъч се спира в мен.

 

И чувам песничка на птиче,

забулено в разлистен клон.

Дете по уличката тича -

на мама прави то поклон.

 

На всяко гущерче в тревата

аз махам мислено с ръка.

На всяко птиченце в гората

аз ставам мигом на крака.

 

От всяко цвете във лехата

аз гълтам нежен аромат.

От всяка сила на трохата

изпичам хлебния комат.

 

Когато се прибирам вкъщи

и лягам вечер до жена,

те - грижите едни и същи,

изчезват всички до една.

 

Край мене живата природа

ми дава дъх и свобода.

И аз - от мъжката порода,

съм глътка изворна вода.

 

Така се радвам, че живея

на този свят и тих, и див.

На вятър сещам аз повèя,

което значи, че съм жив!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??