Жива

22.07.2010 г., 14:09 ч.

Поезия » Философска

557 0 1

Бог ли е нарекъл времето да бърза.
Краят да е близо - тъмна светлина.
Пъпа на късмета влъхвата изхвърля
горе на небето или във калта.
Рано е за сбогом. В стъпките ми леки
есенно извира синева.
Жаждата нехае. Диша искрометно.
Жива съм. А утре - аз си знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жива

Искате да прочетете повече?

Предложения