16.09.2021 г., 16:44 ч.

Жива 

  Поезия » Философска
468 0 1
За дъха ми бавно се закача
въздишка лека на наслада,
че все пак жива съм аз още.
И днеска не затихна
безбрежната вълна.
На живота малката закачка
със смях приемам за утеха,
че все пак хубаво ми е
насред мрачната тълпа.
И слънцето не ще залезе
колкото и гняс да хвърляте по него.
А аз ще гледам отстрани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© По Йо Всички права запазени

Предложения
: ??:??