Заслушай с във вятъра немирен,
шепти истории от стари времена.
Разказва за девойка сладкогласна
открила извора със живата вода.
Девойката била прекрасна
уханна пролет, слънчеви лъчи
с коси от слънчоглед във вечер ясна,
но се родила… без очи.
Гласът ù бил прозрачен като утрин,
омайвал птици, хора и цветя.
Застивали щом чуят песента ù,
и сякаш ставали добри. ...