Живей!

Да погледнеш непознат с усмивка,
да скочиш и ти с парашут;
най-важното е да се осмеляваш
и да не се страхуваш да си луд...

Да пееш навън, докато другите работят,
и то с пълен глас, и без свян,
да не те интерeсува, че с пръст ще те сочат,
да изживееш всеки един свой блян...

Да подадеш ръка на тъжния,
да вдигнеш погледа веднъж...
За да откриеш, че страхът е онзи, ненужния,
да се любиш в ''цъфналата ръж''...

Да спреш да мислиш като другите,
да се впускаш стремглаво напред,
да обичаш на съпруга съпругите,
да не се интересуваш от скучния ред...

Гласа си да чуваш ясно сред тълпата,
да не забравяш за какво си ти тук,
да не се сливаш с останалите в мъглата,
да не се съгласяваш със сивотата... напук!

Да прекрачваш забраните сам,
без да те гони гузната съвест,
да се изкачваш винаги и дори запъхтян,
да си този, дето разгласява новото с вест...

Приятелю, отпусни се, така или иначе ще се мре...
Живей си живота - сега и тук, като дете,
раздавай на слепия образи, на глухия - стонове,
на нещастния - радост, на изгубения - посоки две...

Давай, без да искаш в замяна,
обичай не със свито сърце,
едно-едничко ни остана -
да сме тук и да държим всичко в свои ръце...

Който опитва - не съжалява,
така че спомни си за старите грехове, 
раздавай, подпалвай, рискувай, забравяй,
рисувай, приятелю, с тез две ръце...

Рисувай нови светове изящни,
пъстри, забавни и малко мръсни поне,
за да остават спомени прекрасни...
и да си останеш вечното замечтано дете...
Надежда Шопова, 21 май 2014