Живот
Когато изгревът ще скрие някога очите си,
когато залезът във мене ще е свечерил.
От всичкото остане ли ми нищото,
сладнила съм, а ти живот си нагорчил.
От сладост устните ми вписаха
и слънцето по твоето лице,
а твоите ръце от щедростта преливаха,
дари ми полет с птичето перце.
Занизвах хиляди усмивки цъфнали
по вишневия цвят на любовта,
и давах от сърцето бликнали
искриците на обич с песента.
Така те пеех, че въздухът в гърдите
не стигаше, за да опиша с думи
за твойта красота във дните ми,
за щастието бляскаво в очите ми.
Все още пазя в шепата си вятъра
и теб със него, да ви задържа.
Все още нося в погледа си устрема,
да мога с теб живот да продължа.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Занизвах хиляди усмивки цъфнали
по вишневия цвят на любовта,"
Красиво,ароматно,пролетно!Прелест! -
Занизвах хиляди усмивки цъфнали
по вишневия цвят на любовта,
С поздрави, Джейни!Красиво пишеш! -
Стават все по-философски и задълбочени, и това е много хубаво. А езикът е ясен, с хубави и точни послания. Накара ме да се вглеждам по-внимателно и да чета и този тип поезия - просто защото умееш да я правиш... И то добре, и истински...
-
Продължавай да го пееш, Джейни!
-
Съхрани щастието! Поздрави!
-
Пази в шепите си вятъра и го пей живота!В това е тайната на щастието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много е трудно, когато мислите сладнят, а животът нагорчава, но аз си казвам право напред, щом щастието е крилце бездомен вятър...