mimoza87 (Мария Данаилова)
1 8
29.04.2012 г., 0:50 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
766 0 4

Живот

За мен и моя  детски свят,

обсипан от сияние и вяра.

С мечтите голи се облякох. 

 И тръгнах  щастие да диря.

Но пътят дълъг, стръмен се оказа.

Прекърши ме  от раз –

ръка за помощ никой  не  подаде.

Моят спътник  беше самотата,

а баща ми беше тишината.

Прегръдка мракът ме обгърна.

В очите болка се четеше.

Със стон отчаян аз ридаех

и за  малко обич си мечтаех.

Не помня -

веч коя съм. Накъде аз тръгнах.

Надежди всякакви погубих.

Изчезна вярата в доброто.

Но времето назад не ще аз  върна.

Шамар  жесток оказа се животът.


 

© Мария Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??