Тръгнах по пътя на белите рози,
в мене цъфтеше блян подир блян,
с искри във очите, с краката си боси
щурмувах полята в живота засмян.
Вулкан от емоции и смях на дете,
наивност в душата до глупост дори,
исках и давах любов от сърце -
частица от туй, що в мене гори.
Сега вече зная, че в този живот
има и скърби, болка, сълзи,
любовта си аз пазя в душевен кивот
и пак ще я давам, дори да боли!