Всички ме питат какво ми има,
какъв ли живот живея,
живота е кучка която помете мечтите ми,
желанието ми за живот.
Поне ме направи поет,
за съжаление аз съм вечно зает.
Любовта ми заеква, характера ми започва да омеква.
Сянка без душа, човек без съдба.
Аз съм виновен за мойте беди,
но на човека е по лесно друг да беди.
Отново и отново живота ме мори.
© Hristiqn Lazarov Всички права запазени