danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
1.11.2011 г., 0:45 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
733 0 14

Животът ми до болка си е мой.

Дори да го оставя, пак ме следва.

Завия ли и той върти завой,

безмълвна ли съм, виж и той немее.

 

Не съм добър стопанин, знам това

и често го влудявам до задъхване.

Сама съставям луди правила,

които сменям от зори до мръкване.

 

Хазартно го залагах, неведнъж,

на зар го хвърлях в щури въртележки.

А той ме трае, като верен мъж,

готов да ми прости за всички грешки.

 

Раних го с не една и две вини,

но прошка да поискам, нямах време.

Понякога, когато вън вали

му давам право дъх да си поеме.

 

Но е за кратко. После хуква пак

да мери крачки с вятърните мелници.

От сбъднати мечти да чака знак

и да променя всичките ми делници.

 

Животът си е мой и ме търпи.

Със него си разделяме несретите.

Ударят ли ме, него го боли,

а щом успея, давам му победите.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??