Някой звъни на вратата?!
Отварям! Я гледай ти -
Съдбата стои,
а до нея уморен и встрани,
Животът приклекнал - седи!
Приканва ме с поглед,
посочва ми с пръст - тръгни,
разпилей свободно косите,
качи се на коня, дръж здраво юздите -
галопирай, лети!
Вземи го в шепите, псувай на воля,
обичай, сбъдвай мечти,
променяй всичко, което поискаш,
ти си ездачът, ти ни води!
Хайде - Отивай! Избирай!
Обличай цветната рокля и да вървим,
че нямаме време да чакаме,
ей сега ще е утро, зори!
.. но от теб ще поискаме само,
да не забравяш правило номер 1,
че роклята шарена ние ти даваме,
че ще има скъсано, когато паднеш или боли!
... Какво - не искаш ли?
Роклята бяла избираш,
желаеш животът ти по мед и масло да върви,
да бъдеш невзрачна, безлична,
да скучаеш, да не тъжиш -
е, момиче, различно,
ти, сега ще решиш?!
© Албена Радина Всички права запазени