Хладен навява ветрец
върху моето съблечено тяло,
топъл, сладък дъждец,
под дървото порутено, вяло.
Отпивам с глътки дълбоки,
сълзите бистри, свенливи.
Реки буйни, земи ярко зелени,
гръмове прехвърчат сънливи.
Живот, аз наричам живот,
тази обагрена в цветовете земя,
коне диви препускат в галоп,
сресват с краката си златни жита.
Птици пойни надават на глас
песни разтапящи лед,
а душата се носи в захлас
с крила през друм и над плет.
© Рангел Рангелов Всички права запазени