25.06.2009 г., 11:36 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
583 0 0

Държащ в ръка нож студен

до топла гръд човешка,

с очи подути - разярен,

от никой не искащ прошка.

 

Като малко дете наранен,

като сутрешна мъгла

отново ти си бледен,

дали се разбираш сега?

 

Но силната воля

те прави пъзлив.

Незнаещ думата "моля"

беден страхливец - мързелив.

 

Животът ти труден изглежда,

бягаш пред малка несполука.

Търсиш утеха изглежда

в студената плът човешка.

 

Какво е живот - не разбираш,

а, бягайки, искаш

нещо да скриеш

на собствено "аз" да изневериш.

 

Не, живота ти не давай -

ценен е, прощавай.

Ще разбереш от опит свой

как животът може да е рай - твой.

 

Струва ли си да го даваш

за пир на червей тлъст?

Когато можеш да го пазиш

от студената земна пръст.

 

Отново ми се мръщиш, знам,

но дали съм разбрана - не знам

И, ако сам не си помогнеш,

късно ще разбереш какво губиш.

 

Щом студеният нож прободе,

малката душа добере

и те срази на земята, дорде

топлото тяло скове.

© Юлия Работова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??