ЖИВОТ
Живота ми сякаш е зла чернова,
набързо свалена върху сива хартия
от седящата в парка вехта мома
след поредната луда душевна стихия.
Толкова скучен и нелеп е живота,
в който се пръкнах без никакви дрехи!
Сред воят отчаян на диви койоти,
обул съм във хола глупави чехли.
Искам набързо да избягам от него,
във утробата майчина пак да се скрия,
а после в детството със фигурки „Lego”,
стена да издигна, да изчезна от „тия”.
Но сълзите на мама ме спряха
и усмивката нейна гальовна,
ръцете ѝ силно ме сгряха
и кипна кръвта ми духовна!
Разбрах, че делеч е Голгота,
че някак си станал съм личност.
Изправен съм влачил хомота,
загърбил съм всяка себичност.
И знам, че е важно да бъда,
да се боря, печеля и губя,
до скъпа жена да се будя,
да я искам безумно и любя!
© Иван Димитров Всички права запазени