29.09.2021 г., 10:01 ч.  

Живот 

  Поезия » Любовна, Философска
361 1 4


Понякога в най-трудните места
Намирам неоформени диаманти
От недокосната и смела красота
Душевни неподправени брилянти
И струва си да тръгнеш без атлас
Душата си да следваш щом усещаш
Че в теб напира искреният глас
Вселената щом пътя ти нашепва
Нали не знаеш всичко за света
Защо тогава в планове изгаряш
Аз мога в този миг да посветя
На непознат най-приказния залез
Зорницата във някоя тъмна нощ
И лунната пътека многолика
Наистина не мога да съм лош
Щом чуя как морето тананика
Не го мисли , че тоз живот е луд
Нима нормално ще го преживееш
Когато той ти носи само студ 
В смъртта му се опитай да се сгрееш...

© П.Т Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз мисля същото относно оценителите. Благодаря ти!
  • За мен е важно качеството на оценителите ,одобрението на мнозинството често е знак ,че не вървиш в правилна посока и в този ред на мисли искам да кажа благодаря Ви!!!
  • Прекрасна поезия!
  • Много ми е странно! Как е възможно такава поезия да остава незабелязана от никой. Всъщност сещам се за причината - не коментираш чужди творби и съответно не се котираш на бартерния пазар. Но нищо, това е за сметка на пазара, а не за твоя.
Предложения
: ??:??