3.05.2008 г., 16:41 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
1262 0 4
Животът е като море,
разбивано от зла вихрушка.
И ти, препълнено сърце
от скръб, към радост все се люшкаш.
Влече ни мътният поток
към нови бездни, върхове,
животът е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе.
Покланям ти се до пръстта,
амброзията ти обичам
и хилядите ти лица,
защото съм полуезичник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Предложения
: ??:??