Всеки копнеж е запалена свещ,
пламък от яркия спомен.
Всеки стремеж към различното "днес" -
капка от дъжд възпороен.
Всеки ехтеж след дочутата вест
глъхне сред бяла пустиня.
Всеки жест, всеки глупав брътвеж
е подхвърлена в срам милостиня.
Всеки ден, ред подир ред,
бавно никне безсмислен градежът.
В този свят, век подир век,
все ще бъде душевен грабежът. ...