Живот без собствени спомени…
Седя и си мисля
какъв ли ще бъде животът
без собствени спомени.
Накрая разбрах, че без тях
ще бъде нещастен,
сакат индивид.
Лишен от тяхната радост и смях,
забравил какво е раздяла и мъка,
тъга и любов,
останал без трепета нежен
пулсиращ в сърдечния зов,
той просто ще стане…
досаден и зъл инвалид.
© Христо Запрянов Всички права запазени