Сълзи отмиват твоя грях, сълзят към недостъпни висини, пълзят и мълком в очите ми виновно запомнят те, запомням ги и аз, за теб летални, а толкова витални в мен се впиват, твоя път предали в мен се вграждат, твоя път заграждат с връх на копие на Дон Кихот говорят като разпятие разплакано, Живот!
Ох, като гледам бая съм изпреварена с коментарите. И знам, че няма да мога да измисля нещо оригинално, каквато си ти..НО от сърце и приятелски ще ти кажа, че твориш чудесно!И...възхитена съм!Това е от мен!
Чудно е! А заради твоят прекрасен крилат коментар под последния ми публикуван днес стих,Мариолче, ти посвещавам това свое произведение:
Криле
Забравила съм
част от себе си
във теб.
Оставила съм
аз крилете си
под твоят лед.
Но затворила съм
за теб сърцето си:
сега е твой ред…
Ала превърнала от сън
в криле отново ръцете си
отлитам завинаги от теб…
Благодаря ви, толкова истинно тълкуване
на вечните неша!!!
Аз имах в предвид, че даже и с живота идва греха
и ние дори не можем да му противопостоим понякога,
но все се опитваме...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.