Живот и смърт
Животът ни, не е ли сън мъглив,
който към блатата ни повежда,
не гониме ли вятъра лъжлив,
отекващ глухо в празната надежда?...
Съдбата ни, не е ли крехък ствол
в безкрайната гора на самотата
и разумът, не е ли тъжно гол
в съдрания костюм на суетата?...
Покровът ни, не е ли изтъкан
от безпристрастния тъкач на дните,
урожаят, не изгни ли неприбран,
не е ли пуст хамбарът на мечтите?...
Смъртта, не е ли тихия заслон,
в който ще отхвърлиме хомота?...
Ще се събудим ли, намерили подслон
от съня кошмарен на живота?...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Поздрави отново