"Напразно ровиш тази пепел"
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя...
Намирам въглен невредим.
Огнището е топло още
и значи имало е плам.
Но още докога ще тлее,
това не мога да го знам.
От въглена обаче може
и огън пак да загори.
Отново в моето огнище
и всяко зло да изгори.
Със огнен стих ще го разпаля
и пак комина ще дими.
И щом отново го запаля,
със тоз живот ще съм реми.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави!