Любов ли бе, щом само аз обичах,
любов ли бе, щом само мене ме боля,
любов ли бе - сега те питам -
щом не изплака и една сълза.
Приятелство ли беше аз, не зная,
приятелство ли бе, щом лъга в моите очи,
макар да ме боли, ще си призная,
че вярвах аз на всичките лъжи.
Живот ли бе, щом нямаше усмивки,
живяла ли съм аз, не знам,
или съм се изгубила в безкрая
и ще остана вечно там.
Дали назад ще мога да се върна,
ще плачат ли отново мойте очи
и трудно ли ще е да те прегърна
без да показвам колко много ме боли.
Ще нося ли фалшивата усмивка,
прикриваща сълзите си със грим,
ще продължа ли пак да съществувам
или пък ще изчезна като дим.
© Стела Всички права запазени