Ей, мечтателю, ти за мен си комета,
осветила живота и пътя.
А аз позволявам това да се случи,
с нескривана моя илюзия.
И потъваме заедно в цветовете,
и се топим от умиление,
и забравяме правилата,
с теб, небесни кралю на желанията.
Аз в ниското - ти горе немееш,
слял си се, сляла съм се със тебе,
защото май си навсякъде.
Съживяваш мъртвило, танцуваш
с южния вятър нашественик
и открадваш душата ми...
там - в живот по-добър от въображение...
© Мариола Томова Всички права запазени