Живеем ден след ден така - по навик,
преследвани от хищна рутина:
с мечтите ни несбъднати се храни
убиец на човешка топлина.
Заспиваме прегърнати - по навик,
забравяме целувки в някой сън,
не искаме в сърцето да признаем,
че чувствата ни скитат се навън.
Раняваме със думите - по навик
и щом удари точен рикошет,
е трудно счупено да се поправи
със прошката – лепилото за лед. ...