И един глас замлъква.
Една душа издъхва.
Две ръце протегнати
сега са се кротко отпуснали.
Един дъх последен вдишвам,
едни очи последно виждам.
Но не ща я аз смъртта,
не ми е нужна тя!
За какво са ми пусти тези чувства?
За какво след него света ми да се преобръща?
Без сърце и без душа
като птица волна искам да летя.
Живота си да съхраня,
пък сърце и душа ги аз не ща!
© Стефка Всички права запазени