От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам
с усуканите чувства на конец.
Плета и за размерите не питам
кога ще свия крайна бримка за венец.
Плета го денем все със двете куки,
а вечер често го преплитам със една.
И честичко попадам на сполуки –
късмета слагам непременно на везна. ...