Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички,
които ветровете изравняват.
Дълбоки са на малцинство от всички -
Които във историята остават!
А другите макар да претендират,
че също с нещо ще оставят отпечатък,
забравят ги преди и да умират,
че споменът е миг от миг по-кратък. ...