Животът, който няма аналози

23.04.2023 г., 7:16 ч.

Поезия

201 2 2

ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ

... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –

животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,

да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,

в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце,

след облачето бяло из простора да изфиряса нейде моят ум –

да свикам хлапетиите на двора – и да ги черпя с вафли и локум,

жена да стигна някъде по друма, да си я милна с блага дума-две,

със мед, жълтък, лимон и шепа хума брадата си да мия с векове,

да дам на мама две-три бели рози под слънцето на облачния ръб...

Животът, който няма аналози, от ден на нощ ми става все по-скъп.

19 април 2023 г.

гр. София, 19, 30 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-04-24T18:58:49+03:00

Не само поезия, но и философия за живота, която ни учи да бъдем добри, смирени, любящи, благодарни и щедри
yotovava (Валентина Йотова)

2023-04-24T13:34:53+03:00

Късно оценяваме колко много богатства пропускаме в живота си.

жена да стигна някъде по друма, да си я милна с блага дума-две,
със мед, жълтък, лимон и шепа хума брадата си да мия с векове,
да дам на мама две-три бели рози под слънцето на облачния ръб...

Животът, който няма аналози, от ден на нощ ми става все по-скъп.