Животът ми като кон галопира,
като гепард, препускащ с вятъра, не спира.
Без умора бяга ли, бяга,
без никой да го впряга.
И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.
И птички, пеещи песента на свободата.
Животът ми като есенно падащо листо,
бързо, но красиво падащо самò.
Животът ми, нежно изписан като снага,
жадуващ само нещо, още едно,
нещо малко, сладко и нежно,
капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!
© Моника Стефанова Всички права запазени