Животът ми бе цял във многоточия...
и думи неизказани зад тях...
Неосъзнато или пък нарочно
прикривах с тях любови, грешки, грях...
И в тези многоточия облечен
така вървях по своя жизен път -
недоизказан, скрит, но и обречен
да нямам шанса да ме разберат...
Днес думите неказани напират –
желани и очаквани от НЕЯ...
А многоточията ги възпират...
И аз защо ли пак пред тях немея...? ...