Животът ми бе цял във многоточия...
и думи неизказани зад тях...
Неосъзнато или пък нарочно
прикривах с тях любови, грешки, грях...
И в тези многоточия облечен
така вървях по своя жизен път -
недоизказан, скрит, но и обречен
да нямам шанса да ме разберат...
Днес думите неказани напират –
желани и очаквани от НЕЯ...
А многоточията ги възпират...
И аз защо ли пак пред тях немея...?
Е, стига! Днес поставям запетая,
и ето, че се чувствам по-различен!
Отдъхнах си.
Защото най-накрая
успях да изрека,
че я обичам!
7.12.2010
© Георги Ванчев Всички права запазени