Любима моя книжке, държа те с две ръце
и всеки ден от теб разлиства, с обич моето
сърце. Чета за приказни герои, за кралства
и дворци и там някой, някъде се бори, с добро,
доброто да дари. Как да кажа колко те обичам,
не виждаш ли във тези две очи?
И с мен никой да не спори, орисницата си
ми ти. С вълшебната си пръчка, размахваш
моите мечти, в изящната каляска принцът
чака, щастие със мен да сподели. И от ден
на ден ме учиш, всяко нещо свършва с
хубав край, щом началото посеем с обич, ...