11.07.2020 г., 8:48 ч.

Животът на една искра 

  Поезия » Друга
560 3 4

Изтрих и копнежа за теб,
забравих лъжовните думи,
един незапомнен поет –
вървя по дъждовните друми.

 

Открих, че боли да си сам.
Тогава душата ти плаче,
удавена в болка и срам,
подобно на клето сираче.

 

Останах с едничка мечта:
светът да се буди чудесен,
наесен да падат листа –
напролет да чуваме песен.

 

Живея с красиви неща
и хубави думи изричам.
Живея и грея в нощта.
Живея, защото обичам...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??