С песента на петлите започва селският ден.

Слънцето изкачва баира и огрява полята.

Щом станеш се чувстваш някак прероден,

Без да те вълнува час и дата.

Дните минават бавно, но никак лежерно,

Неуморен труд кипи от сутрин до здрач.

Тук не можеш видя да се скита безцелно,

На леката работа някой търсач.

Всички задружно живеят в селата,

За помощ всеки можеш да помолиш,

И възрастните, и децата.

Всеки знае, че и ти добро ще сториш.

Вечер звънливо се чуват щурците,

Сякаш изпълняват Моцартова соната.

Муза сладка са те за творците,

Дошли да опишат идилията наша.