Животът ни на обич е убог
Стихотворанието получи втора награда
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта,
отгоре глаголи ми моята матица. Реква
тя думите тежки и плаче за мен и света.
- Наорлен е, сине! - простенва. Гласът ѝ трепери
и стидно ми става, че новият свят е такъв.
Кусури все в другите дирим, додето намерим,
а после, поглеж, че изкарваме себе си пръв.
Дори и да сакам, какво да измисля в защита?
Та мигар лъжа е, това си го знае и Бог!
И някаква жал безпределна така ме налита,
че този живот ми се сторва на обич убог.
Сърцето ми плаче и гаче ли късче хартия
е в свитата шепа на летния ден разжарен.
И трудно ми става аз горест в душата да крия,
а нежели радост да бликне отново у мен.
Задължителните думи, които журито искаше да открие
в произведението бяха десет и тук ги изреждам, заедно със
значението на всяка една от тях:
1. рача – искам, желая, склонявам
2. глаголя – говоря
3. заник – залез; привечер
4. мърва – гореща пепел или дребна жар
5. матица – майка; корито, легло на река
6. нежели – отколкото, камо ли
7. мигар – нима
8. стиден – срамен
9. убог – беден, мизерен; беден на съдържание, на фантазия, посредствен
10. наорлен – настръхнал, наежен, наперен
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Драго ми е да те видя под това стихотворение, което събуди противоположни настройки, Плевелче!💕 Не мисълта за наградата ме подтикна да участвам в конкурса, а самото предизвикателство да се опитам да създам нещо нестандартно. Благодаря ти, миличка!🌹
-
Много ми хареса стихотворението ти, Мария. Езикът непрекъснато се променя като жив организъм. Организъм, който има минало. А ти си го предала по топъл и благоззвучен начин.
Радвам се, че прочетох и честита награда! -
Мисля, че дадените думи са подбрани след прицизен подбор. Разбира се, биха могли да се дадат и други, но така са решили редакторите в издателството. На мен лично матица ми беше много интересна, защото означава не само майка, а и корито на река, но аз съм го използвала в близкия и познат по подразбиране смисъл.
-
Защо не? Макар че матица не знам дали не е чуждица от сръбския, на смесен сръбско-български диалект се говори най-вече по границата на Северозападна България. Стыдно/стидно идва от руския (срамно), сабайлен/м, сабахлем, сабаале - от родопския и е от арабски или турски произход /по памет/. Мигар е и в сегашния разговорен. "От заник слънце озарени..." - учили сме го в училище, и сега се пише в поезията.
Глаголя не знам от кой край идва и къде се говори и има ли нещо общо с глаголица. -
Поздравления за смелостта ти да се лишиш от своята "комфортна зона на творчество". Успяла си прекрасно. Някои думи знаех и ми беше интересно да ги срещна в текст на съвременен автор, но други думи ми бяха непознати.
-
В спора се ражда истината. Ако не сме я намерили, ще я открием, но лично аз не виждам нищо лошо в това да съществуват и такива конкурси, Пепи, макар че принципно съм съгласна с коментара ти.😊
-
Тука съм съгласна с Младен. На много българи вече децата на децата им не знаят съвременен говорим и писмен български, а ние ще си говорим на разни диалекти и стари думи. Да ни четат с речници. Трето поколение българи вече пуска корени в чужбина, половината им деца са от смесени бракове. Едно електронно списание просто си търси интереса.
-
Признавам си, че малко ме обърка и натъжи коментара ти, Младене. Прощавай, приятелю, но този път съм на противоположно от твоето мнение! Съгласна с Дочка, че използването на такива думи прави общото звучение на произведението различно, но в никакъв случай по-лошо. Напротив - дава му цветност, а един строител трябва да може да построи всичко. Защо строител ли - защото ние също градим с думи и майсторът си личи по осталъка му. Тук наистина не става въпрос за стихоплетство, а за майсторско вплитане на определени думи в тъканта на авторовата мисъл, тръгнала да изгражда идеен образ. Много крайни квалификации си използвал и дори у мен се зароди желание да изтрия коментара ти, но от уважение към теб и в името на приятелството ни реших, че нямам право да го направя. Прости ми, че съм така честна и ти разкривам какво мисля по въпроса. Обмислях няколко часа отговора си, но знам, че и още толкова да изминат, няма да променя мнението си.
А поздравите – твоите и на Дочка – приемам с благодарност!😍 -
И аз ти честитя с радост наградата, Мария. Заслужена е!
Направила си най-доброто при така поставеното задание. Но самото това задание ми се струва идиотско и безсмислено, защото насърчава в пълна мяра стихоплетството. Какво ли не измислят главите на родните идиоти. Все повече се убеждавам, че българският идиот е уникална порода, която не може да бъде селекционирана дори и по генен път в най-престижните лаборатории по света. -
Прекрасно! Звучат като родопска песен нанизът с красивите забравени слова. Истинско удоволствие беше да прочета! Заслужена награда!
-
Благодаря, Миленче!💕🌹 Задоволството ми от това, че участвах в този конкурс е по-голямо дори от това, че съм сред наградените!
-
Честита награда, Мария! Хубав стих си написала
-
Аз съм изключително доволна, че ви предизвиках като читатели да усетите как могат да си съжителстват тези напълно забравени старинни думи с езика на нашето време! Не бих искала да изчезнат съвсем, в тях има толкова колорит, нюансирана чувственост и отношение към заобикалящия ни свят. Включих се в този пионерски проект на издателство "Лит Дизайн" с ясното съзнание, че така излизам от личната си конфортна зона на творчество, но знаех, че си заслужава. Благодаря ви за отправените към мен поздрави Светличка, Меги, Elber и Дани! 💕 А теб, Наде, приветствам за творческото ти желание да "изкопаваш" такива думи и да им даваш отново живот!👍🌹
-
Честита напълно заслужена награда, Мария! Възхитена съм! За такова стихотворение са нужни широки познания и както ти каза, дори изследователска работа, която наистина си заслужава. Поздравления за стихотворението!
-
Честита награда! Половината думи никога не ги бях чувала, а милениалите и зет-четата около мен не бяха чували нито една. Много е хубаво, че има хора като вас, които помагат да се съхрани многообразието на езика ни.
-
Браво, Мари! Честита награда, напълно заслужено защото усилията, които си положила са видни!
-
Честито, Мария! Голямо предизвикателство е да участваш в такъв проект, а ти си сред отличените. ⚘
-
За мен - не, но аз обичам да "изкопавам" такива отдавна забравени думички.
-
Мърва, матица (поне с второто значение на думата), стиден, убог и наорлен бяха също съвсем нови и непознати думи за мен. Струва си да върнем тези позабравени слова, не би трябвало да погинат в търбуха на годините.
Зарадвах ти се, Наденце, хубава вечер да имаш, миличка!🥰💕 -
Честита награда, Марийче! И нова думичка научих- наорлен.
-
Осъзнах, че в структурата на стихотворението трябва да има и други старинни думи, за да не стоят изкуствено пъхнати в плетката на мисълта. Наградата ми е за това стихотворение, но аз участвах с още едно и след няколко дни ще пусна и него в сайта.
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете и коментирате, Таня, Тони и Лина!🥰 -
Поздравления!
-
Честита награда, Мария! Добре си ги наредила забравените думи -
"отгоре глаголи ми моята матица. Реква
тя думите тежки и плаче за мен и света"
Хубаво се е получило! -
Прочетох с удоволствие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
