И утре слънце ще изгрее,
а вечерта и рой звезди
и южен вятър ще повее
и северняка… Може би?
Листа ще падат посред есен,
а после пак ще разцъфтят
и кръговрат на живота
така край нас ще завъртят.
И нека спомените да са светли,
а бъдещето с пътеводна звезда
и истината тъй гореща,
като кърваво червена зора.
Животът ще си продължава
и да сме с гордо вдигнати глави.
Съдбата ще си продължава,
такава, каквато си я подредим!
© Татяна Бобчева Всички права запазени