Животът си е мой

8.09.2013 г., 23:20 ч. 11 год

Поезия » Философска

5.0 (1)

786 0 1

Животът си е мой
Събудих се една сутрин и осъзнах,
че от днес нататък трябва да живея аз без страх!
Няма вече да ме интересува какво ще кажат хората за мен,
защото тези мисли преди изплуваха в съзнанието ми всеки божи ден.
Животът си е мой и аз ще преценявам как да го живея,
с кого да плача, и с кого пък да се смея!
В дните ми прекарани във този земен свят
ще се постарая да стана духовно по-богат.
Любов, доверие, вяра, щастие и свобода
ще са напътствието във моята душа.
Мнението на хората за мен няма да е от значение, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Предците ми говорят-2
След мъдростта

Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
Старият параклис

Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
Душа

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »