3.10.2017 г., 14:17 ч.  

Живях 

  Поезия » Друга
421 1 10

              До днес живях и тук мечтах,

              сред хорски стъпки сам вървях.

              И беден бил съм и богат.

              Коптор познал и лъскав свят.

 

              И сам видях възход и крах,

              светци в храм, жени във грях.

              И честен бил съм и лъжец.

              И много мъдър и глупец.

 

              И страх разбрах и смел аз бях,

              на връх стоях и там във прах.

              И гладен бил съм и преял.

              Във смях сиял и сълзѝ лял.

 

              И тъй живях и все мечтах,

              но най-накрай и сам узнах.

              Човек е вик – за миг роден,

              след него – прах и вечна тлен.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??