Йосиф Ариматейски
Дойде Йосиф Ариматейски... дръзна,
та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
Евангелие от Марка
Разпятие беше – и свърши се.
Народът полека заслиза от хълма.
А ние стояхме прекършени, чакахме буря,
сякаш празното никога нямаше да е пълно.
Всеки взимаше нещо за себе си.
Някой каза: “Духът Му във нас ще живее”.
“Смърт като смърт. Вярно, видяхме знамения,
но издъхна съвсем по човешки. Отиде си, бедния...”
Който беше грамотен, хукна да търси мастило –
да запази навеки спомени и прозрения.
Който беше поет, заговори унило
за великата жертва и нейните измерения.
Щедра беше Голгота. Никой с празни ръце си не тръгна.
Бавно крачеше майка Му, влачеше своята мъка,
а след нея доволен вървеше войникът,
дето честно спечели на зарове дрехата кървава.
Юда имаше свойто въже. Учениците – ново учение.
За народа – неясна вина и кресливи проклятия.
Мълком стъпихме в бурята, имахме тежко прозрение –
че най-бързо сълзите изсъхват от вятър.
Всеки носи по нещо, само аз се усещам ограбен,
ала знам – недоволството мое не ще да е ялово!
И от хълма при Пилат ще отида направо
и ще викна: “Тялото, дайте ми Тялото!”
© Пламен Сивов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ама толкова много талант, всичкият в едно стихотворение.
-
"... само аз се усещам ограбен..."
Какво да кажа...
Поне един като се чувства така, има надежда...
С такава Поезия душата ми няма да остане празна и ограбена...
Благодаря ти, че те има!
Поклон доземи. -
Силна поезия, която казва много с малко.
А Разпънатият завинаги е млъкнал, отворил широки двери за ненаситните и неразбралите го.
Поздрави! -
И днес е така - всеки отнася със себе си нещо от Разпнатия! Всеки според интересите и убежденията си. Но както тогава, и днес малцина вземат нещо истинско и стойностно. Само Йосиф разбра, че на кръста бе проявена най-великата любов и бе даден най-скъпоценния дар на човечеството. Силата на тази любов му даде смелостта открито да заяви, че е последовател на Исус (защото юдейските първенци щяха да го обявят за предател) и да изпълни човешкия си дълг към тялото на своя Господ. Присмехите и омразата на тълпата, авторитета и враждебността на властта губят смисъл и влияние за тези, които приемат Дарът на Любовта.
-
И все - пак не е сам... И не заради себе си!
Паздрав! -
Силни аплодисменти!
-
"Всеки носи по нещо, само аз се усещам ограбен,
ала знам – недоволството мое не ще да е ялово!
И от хълма при Пилат ще отида направо
и ще викна: “Тялото, дайте ми Тялото!” – !
Поздравление, Пламене! -
Всеки носи по нещо, само аз се усещам ограбен,
ала знам – недоволството мое не ще да е ялово!
И от хълма при Пилат ще отида направо
и ще викна: “Тялото, дайте ми Тялото!”
Поздрави, Пламене.
Не обръщай внимание на ниските оценки, това обикновено е израз на други стремления
-
Размислящо и с доста послания.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
