26.04.2021 г., 6:55 ч.

Жътва 

  Поезия » Пейзажна
371 3 8

Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.

 

По кривото дърво ни лист не мърда,
а в шарената люлка спи юнак.
Извива глас жътварка едрогърда,
а ехото го връща пак и пак.

 

Жарава, зной и въздух недостига,
небето, като връшник, нажежен,
прихлупва прималялата авлига...
Борба за хляба. Дълъг летен ден.

 

Сияе сърпът, тръпнат раменете,
и житото се дипли, на вълни.
В очите детски ново утре свети,
в душата женска любовта кълнѝ.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??